Доброслав Кюркчиев е роден в София през 1972 г. Завършва медицина през 1997 г. в МУ–София, а в периода 1999-2000 г. работи като специалист в Институт по биология и имунология на размножаването на БАН в секция „Молекулярна имунология“. От 2000 г. е докторант в Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МФ, МУ-София с база Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ, Св. Иван Рилски“. През 2003 г. защитава дисертация за придобиване на научна и образователна степен „доктор”, през 2007 г. придобива специалност „клинична имунология“, а през 2015 г. придобива научна степен „доктор на науките“. Последователно заема академични длъжности „асистент“, „ старши асистент“, „главен асистент“ и „доцент“ към Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МФ, МУ–София. От 2018 г. е професор в Катедра по клинична имунология, която оглавява от 2023 г. От 2004 г. работи в Лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ” Св. Иван Рилски“, а от 2012 г. е началник на лабораторията. Специализира в Лаборатория за туморни ваксини на Университетска болница, Католически университет, Льовен, Белгия. Научните интереси на проф. Кюркчиев са в сферите на регулацията на имунния отговор, автоимунитета и туморната имунология. Има 50 публикации в чуждестранни издания, 75 в български, 16 участия в книги, учебници и монографии, над 2500 цитирания и множество участия в научни форуми и научни проекти.
Проф. Кюркчиев, през май т.г. предстои Петата научна конференция по хронични заболявания, провеждана ежегодно по инициатива на вашата лаборатория. Какво да очакваме и какви ще са акцентите тази година?
Първото издание на форума беше през май 2021 г., когато беше пандемията от коронавируса. Тогава имаше известен скептицизъм относно събитието, успехът, на което се свързваше с почти пълната липса на други събития на живо, но сега с гордост мога да кажа, че конференцията се утвърди и с всяка изминала година привлича все по-голям интерес. Конференцията се организира от Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в сътрудничество с Българското научно дружество по имуноонкология.
Акцентът на форума е върху хроничните заболявания, представени от различни гледни точки, като тазгодишната програма обединява девет основни сесии: кардиология, онкология, нефрология, пулмология, ендокринология, неврология, ревматология, лабораторна диагностика и сесия на име „ваксини и съпротива“. Всяка от сесиите в тези ключови сфери на медицината е модерирана от едни от най-големите авторитети в съответните научни дисциплини в България.
Кога едно заболяване става хронично и доколко имунитетът е отговорен за появата и хронифицирането на даден патологичен процес?
Имунитетът има връзка с всички хронични заболявания, но не бива да ограничаваме разбиранията си за него в плоскостта „слаб–силен“, както традиционно се мисли. Промяната в имунния отговор често е качествен, а не количествен процес, и в много случаи имунитетът е част от проблема, но може да бъде и част от неговото решение. Говорейки за имунитет трябва винаги да подхождаме комплексно. Хроничен ход на заболяването е налице тогава, когато нещо в организма се е променило и най-често това остава завинаги. Всъщност имунитетът е едно от свързващите звена при много и различни хронични заболявания и затова ние, като имунолози, създадохме нашата конференция, насочена именно към хроничните заболявания, разглеждайки имунитета като обединяващ елемент, своеобразна „тънка червена линия“ между голяма група патологии от различен характер.
Каква е ролята на клиничната имунология и кои медицински специалности са най-силно повлияни от нейните възможности?
Най-общо казано, имаме три топика в основата на клиничната имунология. Първият е свързан с това да разберем как се случват заболяванията по отношение на имунната система – т.нар. имунопатогенеза. Вторият топик е свързан с имунодиагностиката, а третият – с терапията, т.е. търсим начини да коригираме имунната система (потиснем или стимулираме) така, че тя да действа по-оптимално при конкретния пациент.
В помощ сме на широк кръг медицински специалности, но най-вече имаме принос в сферите на ревматологията, онкологията, пулмологията, гастроентерологията, нефрологията, общопрактикуващите лекари и др. Големи възможности се очертават за мястото на нашата наука и при онкологичните заболявания. Всичко зависи от това в коя област на имунологията са насочени търсенията – например нашата лаборатория се занимава с автоимунните процеси и затова сме особено полезни на ревматолозите, гастроентеролозите и нефролозите. Колегите, работещи в сферата на имунодефицитите, от своя страна са в тясно сътрудничество с педиатрите. Възможностите на имунологията са наистина големи и разнопосочни.
Какви са най-значимите новости в имунологичната диагностика и какво е положението у нас?
Няма някаква голяма новост в момента. По принцип в съвременната наука рядко има научни „взривове“, както в минали епохи. По-скоро има елементи на натрупване и надграждане на нови неща, на допускане и отхвърляне на различни хипотези, така че трудно бих се спрял на някакъв особен голям пробив, който да е разтърсващ и променящ представите ни. Разбира се, винаги има напредък и откакто аз се занимавам с диагностика, вече 25 години, промените са доста чувствителни – много повече апарати имаме, които са много по-надеждни, и улавяме процесите много по-рано, което гарантира и по-голяма сигурност при терапиите. Много повече сведения за имунната патогенеза се натрупват, но това става бавно и ходът на процеса рядко е равномерен.
В България по отношение на имунологичната диагностика мога да кажа, че сме на доста прилично европейско ниво. Работим със същата апаратура и методология, както и колегите ни от другите страни. Разполагаме и с много добре обучени кадри като все повече млади хора се обръщат към нашата специалност.
Къде е насочен интересът на вашата лаборатория в момента?
В момента интересът на нашата лаборатория е насочен предимно в областта на имуноонкологията и по-специално върху това какви странични автоимунни реакции дават новите терапии с чек-пойнт инхибитори. Вторият ни основен интерес е свързан с изследването на автоантитела типични за различни автоимунни болести като „предсказателен фактор“ за бъдещото развитие на съответното заболяване.
Вашата презентация по време на конференцията ще е в сесия „Ваксини и съпротива“. Докъде у нас сме стигнали в съпротивата срещу хроничните болести чрез ваксинопрофилактика? Кои са големите пробиви в тази насока?
Струва ми се, не сме стигнали много напред в тази насока в сравнение с други страни. Знаете, че отношението към ваксините у нас е доста противоречиво. От една страна, има хора които не са склонни да виждат в тях никакви странични ефекти, други пък смятат точно обратното, а именно, че ваксините целят да увредят здравето в името на нечий интерес или даже са някаква своеобразна форма за контрол и създаване на ново общество. Така, някъде между тези две крайности, повечето хора се губят в търсене на истината. Вярно е, че ситуацията в момента у нас в тази насока е по-добре, отколкото беше преди няколко години. Има напредък, макар и малък, по отношение на HPV ваксините и донякъде и по отношение на противогрипните ваксини. Наблюдаваме известна нормализация след истеричните години на пандемията от КОВИД-19, което е една положителна тенденция. Все пак, като цяло, темповете на напредък относно ваксинопрофилактиката не са такива, каквито би трябвало за едно общество, което претендира, че е модерно и европейско.
Може да се каже, че в световен мащаб един от пробивите е свързан с RSV ваксината. Създадени бяха три различни ваксини срещу респираторно-синцитиалния вирус, които работят на два различни принципа. Респираторните вируси и борбата с тях е важна, защото те са доста разпространени и са особено рискови за хронично болни хора, възрастни и много малки деца. Затова и ваксинопрофилактиката на този вид контигенти е от изключително значение. Мисля и се надявам, че тази тенденция ще се засилва и по отношение на други респираторни вируси.
Осъществявате ли колаборация с пациентите, към които са насочени вашите изследователски търсения?
Изключително много ценим и ще продължаваме да ценим контакта с пациентите и затова по време на предстоящата конференция ще участват представители на две техни обединения – Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България и Сдружение „Белодробна фиброза“. Връзките с тези организации са ни много важни, защото те представят гласа на пациентите, а без тази връзка нашата работа и медицината като цяло няма как да върви адекватно напред. Ето защо, на форума ще представим и изложба посветена на пациенти със системен лупус под надслов „Животът е повече от болестта“.
Към кои от вашите колеги бихте отправили покана за предстоящото събитие?
Всички мои колеги имат място на предстоящата Пета научна конференция, посветена на хроничните заболявания, която ще се проведе на 16-18 май 2025 г. в Астория Гранд хотел, София. Както казах вече, този форум е мултидисциплинарен и ще протече на високо професионално ниво, както предполага научната му програма, представяща 9 научни сесии; 64 презентатора, сред които 1 чл.-кореспондент, 19 професора и 15 доцента. Участниците са от 15 болници, 9 от които университетски. Ще участват и представители на 7 университета, 2 института на БАН и 2 неправителствени организации. Заповядайте, колеги!